В предмети - Теа Денолюбова

"Любимият ми тефтер, купен от квартала Байрро Алто в още по-любимия Лисабон. Единственият от цялата ми колекция, в който се престрашавам да пиша... При това най-често стихотворенията на E.E.Kъмингс, който обича всички ръце, по-малки от дъжда. Или нещо на Емили Дикинсън, която ме научи да мечтая. А Отис – той ме спасява."

"Кецовете ми АC/DC и Pink Floyd на Converse. Първите – за моментите, в които съм "Back in Black", а другите – "When I Wish You Were Here"."

"Дънките ми Cheap Monday, с които почти се срастнах. Очилата ми Ray-Ban, пренасят ме в Рим и любимите piazze , gelaterie, vie и след малко ще започна само на италиански...:)"

"Часовникът ми Stamps, който вчера спря да работи за пореден път, след като влязох с него в морето.Всички казват, че прилича на тарталета или равиола. А на мен просто ми харесва да живея в безвремие."

P.S. "Татуировката ми – любимото ми нещо - „Portus mihi expectat” или в превод от латински „Пристанището ме чака”. За да ми напомня, че винаги има къде да се върна, когато всички тези предмети се изгубят, избледнеят, остареят или ми омръзнат. Или че винаги мога да тръгна с която и да е лодка от пристанището и да отида в ново, непознато, където да открия истината. Която, за щастие, не можем да заключим в предмети. Те са преходни. Онова, което винаги ще го има, е пристанището и всички заминаващи, и всички посрещащи. С леки души, летящи някъде над корабите."

Фотография: Теа Денолюбова.