Гостувам на Мария /La Martinia!
:)
.
second hand +
Показват се публикациите с етикет на гости. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет на гости. Показване на всички публикации
21 февруари 2011 г.
19 август 2010 г.
На гости - Мариела Колева
За изпровождането на лятото плюс есенен ритуал за приобщаване и една чудодейна чанта
... и ако лятото си тръгва, а идва есента, то сбогуването ще е в крайморско ресторантче на безлюден селски плаж.
Слизам по бетонните стъпала и стъпвам на дъсчения под, откритата тераса е надвиснала над морето, лениво припляскващо в топлата вечер.
Първият полъх на бриза се завърта в полата ми, избирам си маса до парапета, застлана е с памучно каре в бяло и синьо. Загръщам раменете си с шала и поръчвам гръцка салата -
домати, краставици и парченца зелена чушка, шайби червен лук, маслини каламата и сирене фета, подправени със зехтин и риган. Виното е Рецина.
В тъмнината блещукат десетки жълти крушки, окачени по кабели над цялата тераса. Между масите танцува двойка закъснели летовници, акордеонистът свири мелодията от "Кръстникът".
Етикетът изисква при подобно събитие - сива разкроена пола до глезените, от трико, с ниска талия; трикотажен шал в студена гама синьо/сиво/зелено с щампа на чаени рози; косата е търпеливо прибрана в руска плитка, обрамчваща лицето; краката са напълно боси.
Топъл провинциализъм
Малко градче и местен празник.
Може да са "Фестивалът на тиквата" в Севлиево или "Дельовите празници в Златоград".
Целокупното общинско население се е изсипало на площада, жените с рокли и шапки, момченца с ризи, момиченца с бели панделки.
Парадът преминава под звуците на гимназиалния оркестър, после всички се разпръсват по шатри и сергии.
Мирише на печена царевица и карамел, девойките пищят на въртележката, а Мари и
Пер пеят " She's Got the Look".
Купувам си герданче от керамични мъниста и печена тиква, а глъчката скътвам на дъното на ушите си за спомен.
Изискваното - от придошли на местното събитие граждани, облекло е - прави джинси от избелен деним, светла блуза с бродиран елемент, асиметрична трикотажна жилетка в убито розово и просто задължителни боти.
Чантата като мощен механизъм в борбата с есенните депресии
Велурена, в диапазона между 35-50 см., с две дръжки, достатъчно дълги да обхванат рамото през тренча.
Морава, каки в тъмно бежoво или светло кафяво, мисля дори за онзи гъбен нюанс (Mushroom).
В идеалния случай се сдобиваш с нея от магазин втора употреба.
Скромната цена те залива с така оскъдното в студения есенен ден вътрешно задоволство.
Мекотата на естествения велур напомня на онова старо твое меченце/зайче/кукла/НещоОтЧорап, което гушкаше в тъжните сутрини преди училище.
В изключително трудни моменти натъпкваш вътре хавлия и полягаш - тази техника възпира сълзите моментално, иначе остават неприятни петна по велура, а това е Чантата, нали.
.
от Мариела Колева
... и ако лятото си тръгва, а идва есента, то сбогуването ще е в крайморско ресторантче на безлюден селски плаж.
Слизам по бетонните стъпала и стъпвам на дъсчения под, откритата тераса е надвиснала над морето, лениво припляскващо в топлата вечер.
Първият полъх на бриза се завърта в полата ми, избирам си маса до парапета, застлана е с памучно каре в бяло и синьо. Загръщам раменете си с шала и поръчвам гръцка салата -
домати, краставици и парченца зелена чушка, шайби червен лук, маслини каламата и сирене фета, подправени със зехтин и риган. Виното е Рецина.
В тъмнината блещукат десетки жълти крушки, окачени по кабели над цялата тераса. Между масите танцува двойка закъснели летовници, акордеонистът свири мелодията от "Кръстникът".
Етикетът изисква при подобно събитие - сива разкроена пола до глезените, от трико, с ниска талия; трикотажен шал в студена гама синьо/сиво/зелено с щампа на чаени рози; косата е търпеливо прибрана в руска плитка, обрамчваща лицето; краката са напълно боси.
Топъл провинциализъм
Малко градче и местен празник.
Може да са "Фестивалът на тиквата" в Севлиево или "Дельовите празници в Златоград".
Целокупното общинско население се е изсипало на площада, жените с рокли и шапки, момченца с ризи, момиченца с бели панделки.
Парадът преминава под звуците на гимназиалния оркестър, после всички се разпръсват по шатри и сергии.
Мирише на печена царевица и карамел, девойките пищят на въртележката, а Мари и
Пер пеят " She's Got the Look".
Купувам си герданче от керамични мъниста и печена тиква, а глъчката скътвам на дъното на ушите си за спомен.
Изискваното - от придошли на местното събитие граждани, облекло е - прави джинси от избелен деним, светла блуза с бродиран елемент, асиметрична трикотажна жилетка в убито розово и просто задължителни боти.
Чантата като мощен механизъм в борбата с есенните депресии
Велурена, в диапазона между 35-50 см., с две дръжки, достатъчно дълги да обхванат рамото през тренча.
Морава, каки в тъмно бежoво или светло кафяво, мисля дори за онзи гъбен нюанс (Mushroom).
В идеалния случай се сдобиваш с нея от магазин втора употреба.
Скромната цена те залива с така оскъдното в студения есенен ден вътрешно задоволство.
Мекотата на естествения велур напомня на онова старо твое меченце/зайче/кукла/НещоОтЧорап, което гушкаше в тъжните сутрини преди училище.
В изключително трудни моменти натъпкваш вътре хавлия и полягаш - тази техника възпира сълзите моментално, иначе остават неприятни петна по велура, а това е Чантата, нали.
.
18 декември 2009 г.
На гости - Дона
По следите на червиленото съвършенство
Откакто преди петнайсетина години приключих с пубертетските оранжево-червено-лилаво-черни червилени експерименти, обиколките ми по козметичните щандове са подчинени на една-едничка цел – да открия Съвършения Цвят Червило. Това е цветът, който изглежда така, все едно си се родила с него. Цветът, който кара устните да изглеждат напъпили, лицето по-свежо, а зъбите – по-бели. Цветът, който можеш да носиш с оранжева, червена, лилава или черна блуза. „Nude” е прекалено постно описание за него, а „кафеникаво-розово” – прекалено обикновено. Той е какао и рози, карамел и нежна плът; сладък, но не захаросан, невинен, но не наивен. Този Цвят притежава съвършенството на перла, онази простота, към която няма какво да добавиш. Всичките ми червила, около трийсет на брой, са в някакви нюанси на Цвета. Около, но не съвсем. Продължавам да го търся.
От Дона
Виж още:
Откакто преди петнайсетина години приключих с пубертетските оранжево-червено-лилаво-черни червилени експерименти, обиколките ми по козметичните щандове са подчинени на една-едничка цел – да открия Съвършения Цвят Червило. Това е цветът, който изглежда така, все едно си се родила с него. Цветът, който кара устните да изглеждат напъпили, лицето по-свежо, а зъбите – по-бели. Цветът, който можеш да носиш с оранжева, червена, лилава или черна блуза. „Nude” е прекалено постно описание за него, а „кафеникаво-розово” – прекалено обикновено. Той е какао и рози, карамел и нежна плът; сладък, но не захаросан, невинен, но не наивен. Този Цвят притежава съвършенството на перла, онази простота, към която няма какво да добавиш. Всичките ми червила, около трийсет на брой, са в някакви нюанси на Цвета. Около, но не съвсем. Продължавам да го търся.
От Дона
Виж още:
- Любимо от блога на Hanneli Mustaparta
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Етикети
- аз (17)
- в предмети (18)
- вдъхновение (31)
- втора употреба (43)
- детайли (6)
- за децата (1)
- идея за подарък (13)
- интервю (1)
- искам... (15)
- исках... (4)
- любимо (45)
- мода (62)
- на гости (3)
- находки (28)
- разни неща (29)
- e c r u (39)
- shopping (18)
- street style (4)
- Under The Line (1)
- vintage (13)