На гости - Мариела Колева

За изпровождането на лятото плюс есенен ритуал за приобщаване и една чудодейна чанта

от Мариела Колева

Ресторант на края на Сезона

... и ако лятото си тръгва, а идва есента, то сбогуването ще е в крайморско ресторантче на безлюден селски плаж.
Слизам по бетонните стъпала и стъпвам на дъсчения под, откритата тераса е надвиснала над морето, лениво припляскващо в топлата вечер.
Първият полъх на бриза се завърта в полата ми, избирам си маса до парапета, застлана е с памучно каре в бяло и синьо. Загръщам раменете си с шала и поръчвам гръцка салата -
домати, краставици и парченца зелена чушка, шайби червен лук, маслини каламата и сирене фета, подправени със зехтин и риган. Виното е Рецина.
В тъмнината блещукат десетки жълти крушки, окачени по кабели над цялата тераса. Между масите танцува двойка закъснели летовници, акордеонистът свири мелодията от "Кръстникът".
Етикетът изисква при подобно събитие - сива разкроена пола до глезените, от трико, с ниска талия; трикотажен шал в студена гама синьо/сиво/зелено с щампа на чаени рози; косата е търпеливо прибрана в руска плитка, обрамчваща лицето; краката са напълно боси.



Топъл провинциализъм

Малко градче и местен празник.
Може да са "Фестивалът на тиквата" в Севлиево или "Дельовите празници в Златоград".
Целокупното общинско население се е изсипало на площада, жените с рокли и шапки, момченца с ризи, момиченца с бели панделки.
Парадът преминава под звуците на гимназиалния оркестър, после всички се разпръсват по шатри и сергии.
Мирише на печена царевица и карамел, девойките пищят на въртележката, а Мари и
Пер пеят " She's Got the Look".
Купувам си герданче от керамични мъниста и печена тиква, а глъчката скътвам на дъното на ушите си за спомен.
Изискваното - от придошли на местното събитие граждани, облекло е - прави джинси от избелен деним, светла блуза с бродиран елемент, асиметрична трикотажна жилетка в убито розово и просто задължителни боти.


Чантата като мощен механизъм в борбата с есенните депресии

Велурена, в диапазона между 35-50 см., с две дръжки, достатъчно дълги да обхванат рамото през тренча.
Морава, каки в тъмно бежoво или светло кафяво, мисля дори за онзи гъбен нюанс (Mushroom).
В идеалния случай се сдобиваш с нея от магазин втора употреба.
Скромната цена те залива с така оскъдното в студения есенен ден вътрешно задоволство.
Мекотата на естествения велур напомня на онова старо твое меченце/зайче/кукла/НещоОтЧорап, което гушкаше в тъжните сутрини преди училище.
В изключително трудни моменти натъпкваш вътре хавлия и полягаш - тази техника възпира сълзите моментално, иначе остават неприятни петна по велура, а това е Чантата, нали.



.